"When I Think of You"

Стоя на Централна гара и чакам. Зимна вечер, много сняг, часът е 8:30. Облечена съм в черно макси палто, на краката - високи ботуши от черен лак, приятно и стилно гримирана и изглеждам според мен - страхотно. И той пристига. Прегръщаме се, аз от радост писукам, качвам се на една от седалките в чакалнята и му се фръцкам, а и нали съм от дребните, за да го гледам от горе на долу ;)
Връща се от тренировъчен лагер и е спортно облечен. На главата със скиорска шапка. Не ми прави впечатление, защото го харесвам и гол.
Щурмуваме един ресторант, в който пием и ядем през смях и гледане в очите. После аз оставям колата пред нас и отиваме в "Арт клуб" да пием черен "Гинес". Вървим по тежкия сняг, залитаме, падаме, смеем се и така стигаме заветното място. Нахълтваме и си избираме маса близо до една друга маса, на която има двама мъже. Пианото свири Гершуин, бирите пристигат. Онези двамата се надвикват. Пречат ни на нежната лигавия. Не знам как стана, но моят приятел се включи в остра полемика с тях, след което на пода се търкаляха между фасове и чаши, и двама пияни англичани.
Късно след полунощ на зигзаг стигнахме в нас, където продължихме да пием, кикотейки се в двойното ми легло. После ядохме някакви маслени сладки, шоколад и бисквити. И не правихме секс, защото всичко ни беше смешно, а и започнахме да разсъждаваме дали човек се изчервява в тъмното, ако се засрами от нещо. Защото май ни беше срам за сканадала в клуба.
Но така и не си отговорихме, а пихме още, докато се съмна.
Помня, че той поиска да танцуваме и пуснах първия диск, който ми попадна. Оказа се на Крис де Бърг. Много му се зарадвахме, а песента "When I Think of You" пускахме незнаен брой пъти. Кънтеше музика, ние танцувахме, аз бях боса, той също. Кристалната ваза, която украсяваше едната тонколона се пръсна на "децибели и мегахерцове" и ни наряза ходилата.
Така той остана при мен два дни, в които сексът измести алкохола.

станах вярна, без да искам

Станах вярна, без да искам Лошо качество ли е ревността? Винаги съм я намирала за нещо нормално, когато е безпричинна.
Изиграла съм доста брилянтни сцени, в които съм поемала трагичната роля на изоставена жена и за които сега си спомням със заслужено доволство. По принцип ставам ревнива тогава, когато се налага да си осигуря онази живителна и носеща удовлетворение мъка на най-интерeсните драми. Нямам никакво намерение да се отказвам от тази част от човешкото падение.
Обичам да ме подозират в изневяра, особено когато знам, че няма никакви причини за подобни подозрения. Толкова е прекрасно, все едно като да си болен, без да се чувстваш такъв. Или пък да те утешават, без изобщо да си тъжен.
Навлязла съм в дебрите на най-изтънчената ревност, мога да си внуша абсолютно всичко. Мога да видя интимната си връзка, заплашена от всяка срещната където и да е жена. Не искам да ви прозвучи нескромно, но се имам за талант в областа "ревност и как всичко да изглежда още по-зле".
И все пак. Въпреки че правя слон от всяка муха, никога досега не съм очаквала най-лошото. Странно, но не ми се е случвало наистина да повярвам, че бих могла да бъда измамена. И то, въпреки че - обстоятелство, над което би трябвало сериозно да се замисля - непрекъснато са ме мамили.
Четох някъде, че все повече жени изневерявали на мъжете си, а не обратното. Е, не знам какво да кажа. Това ме засегна по особен начин, тъй като съм пропуснала тази мода. Оставам вярна не защото спазвам някакви си принципи, а най-вече от свенливост - но в края на краищата резултатът е един и същ. Искам да кажа, че когато бях под двайсет и пет, чувствах се свободна и трябва да добавя, много по-непретенциозна.
Но след като минах трийсет започнах да предпочитам да спя само с мъже, които са ми симпатични. Такива, за които най-малко в продължение на двайсет минути мога да си представя, че по принцип бих могла да се влюбя в тях. Но за съжаление не срещам така често мъже, които си заслужават влюбването. Поне не такива, при които с много добро желание бих могла да си въобразя, че е възможно. Ако ли пък открия такъв, гледам бързо да изчезна, за да не би засегнатият да си помисли, че го намирам за достоен за влюбване.

Така с времето станах вярна, без да искам.

дъвча думи и камъни
между обед и вечер

те помнят смъртта
на всички дни от седмицата

шепот на
срички в черно и бяло
близо до пода и ключалката
преди преминаването на прага

плач на живот
каширан в хартия
без сълзи
паднал от покриви, керемиди

плъзнал
глух... постоянен

някои улици имат
знак за самота
по рамото на тротоарите
видим с едното око
препънат с крак,
от другата страна на едната ръка

нараняват се само с пресичане

техния свят е в рамки опушено стъкло
прикрепени
за парчета от срещи със скоби за тих глас
в болни сезони

y nada mas

Photo by Hayley Anderson




ЗА ЛЮБОВТА
Силвио Родригес


Сега всъщност никой не ме слуша,
но аз искам да изпея песен за моята любов.
Тъй като не съм бил за дълго влюбен,
никой няма да помисли, че за себе си говоря,
когато кажа нещо за прегръдката,
за разделите и целувките.
Възможно е даже целувката за която става дума,
да е целувка с моята китара.

Лицата са като сезони,
отминават пълни с жълти страници,
като горещи слънца, като прегърнати ветрове.
Никой сезоните не притежава.

Всички се гушат под топлата им кожа.
Жегата и вятърът играят вън,
истината и лъжата играят вън,
небесните проекти, търпението на времето,
сянката, която мислиш, че е светлина,
но както зората, така и кръстът остават вън.
Въздухът който се диша и който не се диша,
само той остава.

Ето ме тук, пак така говоря,
за толкова посоки, за хиляда тъмнини,
които са ни послужили да започнем да прегръщаме,
за места, където са се търкаляли толкова тела,
празни и равни.

Защо да описвам косата на любовта,
та косата на любовта сменя формата си.

Защо да произнасям празните щрихи,
с които понякога откривам объркването.
Не казвам, не говоря.

Аз не описвам усмивката на любовта,
защото случайно ще кажа, че усмивката изгрява
в добрата сянка на безлюдна улица,
че има едно слънце потънало в нейните ужасни устни
и че моите очи са ръце във тъмнината,
но не:
очи са, въпреки всичко,
очи са моите очи.

Моята любов я има и не се реши,
нито се смее, нито гледа.
Любов е само.
Само любов.