станах вярна, без да искам

Станах вярна, без да искам Лошо качество ли е ревността? Винаги съм я намирала за нещо нормално, когато е безпричинна.
Изиграла съм доста брилянтни сцени, в които съм поемала трагичната роля на изоставена жена и за които сега си спомням със заслужено доволство. По принцип ставам ревнива тогава, когато се налага да си осигуря онази живителна и носеща удовлетворение мъка на най-интерeсните драми. Нямам никакво намерение да се отказвам от тази част от човешкото падение.
Обичам да ме подозират в изневяра, особено когато знам, че няма никакви причини за подобни подозрения. Толкова е прекрасно, все едно като да си болен, без да се чувстваш такъв. Или пък да те утешават, без изобщо да си тъжен.
Навлязла съм в дебрите на най-изтънчената ревност, мога да си внуша абсолютно всичко. Мога да видя интимната си връзка, заплашена от всяка срещната където и да е жена. Не искам да ви прозвучи нескромно, но се имам за талант в областа "ревност и как всичко да изглежда още по-зле".
И все пак. Въпреки че правя слон от всяка муха, никога досега не съм очаквала най-лошото. Странно, но не ми се е случвало наистина да повярвам, че бих могла да бъда измамена. И то, въпреки че - обстоятелство, над което би трябвало сериозно да се замисля - непрекъснато са ме мамили.
Четох някъде, че все повече жени изневерявали на мъжете си, а не обратното. Е, не знам какво да кажа. Това ме засегна по особен начин, тъй като съм пропуснала тази мода. Оставам вярна не защото спазвам някакви си принципи, а най-вече от свенливост - но в края на краищата резултатът е един и същ. Искам да кажа, че когато бях под двайсет и пет, чувствах се свободна и трябва да добавя, много по-непретенциозна.
Но след като минах трийсет започнах да предпочитам да спя само с мъже, които са ми симпатични. Такива, за които най-малко в продължение на двайсет минути мога да си представя, че по принцип бих могла да се влюбя в тях. Но за съжаление не срещам така често мъже, които си заслужават влюбването. Поне не такива, при които с много добро желание бих могла да си въобразя, че е възможно. Ако ли пък открия такъв, гледам бързо да изчезна, за да не би засегнатият да си помисли, че го намирам за достоен за влюбване.

Така с времето станах вярна, без да искам.